Хората, които ядат
бързо,често трябва да си купуват по-голям размер дрехи. Рискът от напълняване
се утроява за тези, които стават от масата чак когато усетят, че не могат да
поемат нито залък повече. Тази комбинация е възможно най-лесният начин
показанията на кантара под нас да се увеличават безконтролно според проучване,
публикувано в Британския медицински журнал.
От историята и
разкази на родените в първите следвоенни години знаем, че тогава хората са
мислели как да си осигурят достатъчно храна и дебелите са били изключение. Със
стабилизирането на икономиките, появата на евтини промишлени храни и
заведенията за бързо хранене обаче проблем става именно фактът, че хората
приемат повече калории, отколкото изразходват.
През последните
20-ина година стават рядкост семействата, които сядат да се хранят заедно, и
това заедно със застояването пред телевизора и компютъра с часове променя още
повече хранителните навици. И в крайна сметка допринася за епидемия от
затлъстяване.
Механичното поглъщане
на храната не само деформира възприятията и човек
неусетно се тъпче, но и създава зависимост от
преяждане, установиха японски учени.
Екипът на проф. Хироясу Исо от медицинския
факултет на Осакския университет в продължение на три години изследвал
доброволци. Но за разлика от много други проекти вторачването нямало за цел да
документира какво ядат, а как го правят. Наблюдавали 2100 жени и 1100 мъже на
възраст между 30 и 69 г.
Оказало се, че
половината от мъжете не ставали от масата, докато не се почувстват попреяли. Изненадващо,
жените се отличили дори като по-упорити - 58 на сто от тях не се отказвали,
преди храната да им стигне "до горе".
За сметка на това
обаче "прахосмукачките" сред нежния пол, които поемали порциите си
със скоростта на машина, били доста по-малко, отколкото в мъжката група - 36
срещу 45%.
И само единият от
двата фактора бил достатъчен за развалянето на фигурата. Но в комбинация
увеличавали риска от затлъстяване и за двата пола.
Още
по-катастрофалното е, че такъв стил на хранене има пристрастяващ ефект, смятат
учените. Навиците, които допринасят за обезформянето ни, са много по-тясно
свързани, отколкото си представяме. Ако
се храним бавно, си даваме шанс да усетим засищането навреме. Благодарение
на пораждащите се след 20-ина минути химически и хормонални сигнали чувството,
че задоволяваме глада, достига до мозъка достатъчно време преди да започне
преяждането, и той казва "стоп" на апетита, обяснява проф. Исо. Той
поощрява използването на всеки трик, който би намалил оборотите на "прахосмукачката".
Най-елементарният е хапка да се сдъвква по много пъти. Но ако на някого му изглежда
твърде досадно, може да забави темпото,
като вместо с обичайните прибори се храни с нетипични или размени ръцете така, че да му е възможно най-трудно да
използва ножа и вилицата.
Струва си да се
опитаме да променим навиците си, това напълно зависи от нас, за разлика от
генетичните причини за затлъстяването, срещу които в много случаи може да се
чувстваме безсилни, съветва ученият.
Резултатите от
изследването показват как масовият шаблон на хранене допринася за епидемията от
затлъстяване, коментира Елизабет Уилсън от университета на Ню Саут Уейлс, която
също работи над проблема, но в Австралия. Тя е инициатор на програма за
окуражаване на добрите хранителни навици сред децата - да ядат бавно,
многократно да сдъвкват хапките, да се хранят на масата с останалите членове на
семейството, а не над лаптопа в леглото. Така ще получават контролирани порции
според възрастта, а не огромни в израз на криворазбрана грижа.
Възстановете
семейните вечери.
Трудно е семейството
да се храни заедно на обяд. Но това е постижимо след работа и училище.
Проучване на университета Корнел е установило, че когато се храним в група, от
възпитание или неосъзнато, но компанията се опитва да спазва темпото на хранене
на най-бавния. Освен това учените съветват да не взимаме мобилен телефон или
таблет на масата. Първо е неучтиво и второ - разговорите и сърфирането пречат
човек да усети точно колко храна е поел. Обикновено яде, докато не види дъното
на чинията. А съвременните сервизи - от мода или в тон с поощряването на
консуматорското общество, са правени като за великани и събират огромни
количества. Известният американски проф. Браян Уонсинк препоръчва в бюлетина на
университета
да
се снабдим с чинии с диаметър до 20 сантиметра.
Ако когато отидете на
гости на баба си или прабаба си, и ви се стори, че ви сервира основното в
десертни чинии, то е, защото лека-полека вие сте започнали да използвате
"подноси" по последна мода. При купите е дори още по-опасно,
предупреждават експертът по психология на храненето. При чиниите все пак влияе
само диаметърът, а съдовете, които имат и дълбочина, още по-коварно заблуждават
окото. Някои купи събират дори 500 мл.
Големите
прибори за хранене също помагат да не усетим, че преяждаме. Когато се храним с
по-малка лъжица, ние я поднасяме към устата си много повече пъти, което ни
създава усещането, че сме яли много. При едрогабаритните е тъкмо обратното.
Уонсинк предупреждава и за друг неосъзнат риск.
Ако обядът стои на масата - съдът с лазаня, купата с картофи, парчето сирене,
си досипваме без мярка.
Препоръката е яденето да се оставя на разстояниеот вас минимум 2 метра.
Според учения това е достатъчно да ни
разколебае да станем за "допълнително".
Прибирайте сладките неща в шкафа, а буркана с
бадеми дръжте на кухненския плот. Далече от очите, далече от сърцето - това е
универсално правило, което важи и за храната, смята ученият.
Коментари
Публикуване на коментар